SONRAY

Бюрокрация спъва развитието на соларния бизнес в България

Развитието на соларния бизнес в България на практика е стопирано заради бюрократични пречки и пропуски в нормативната уредба. А страната ни  има добър потенциал на слънчева радиация, който варира по региони от 1100 до 1500 kWh на кв. м годишно. Чуждестранните инвеститори и банкерите обаче не искат да рискуват и да инвестират, без да е ясно как ще бъдат решени основните проблеми пред този бизнес. В това е и причината соларните проекти, за които има осигурени модули и пълен набор от разрешителни, да търсят стратегически партньори, които да осигурят финансирането.

Проблеми
Липсата на фиксирана изкупна цена (feed-in tariff), която да важи за целия срок на изкупуване на зелена енергия, е сред водещите пречки пред развитието на индустрията. В момента цената на електроенергията, произведена от фотоволтаични централи до 5 kW, е 823 лв. за MWh и 755 лв. за MWh за централи с мощност над 5 kW. Тази цена обаче ежегодно до 31 март може да бъда променяна с решение на ДКЕВР. Недостатъчно ясното разделение на задълженията между инвеститора и мрежовия оператор, когато се стигне до присъединяване на фотоволтаична централа, също спъва развитието на индустрията. Множеството разрешителни, тромавите процедури и безкрайните бюрократични изисквания, особено когато става дума за малки инсталации, на практика са непреодолима пречка пред развитието на соларния бизнес.

Неполучени субсидии
Мерките 311, 312 и 321 от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. предвиждат възможност да се произвежда и продава зелена енергия с цел подобряване на състоянието на селските райони. Приемът на документи за тези мерки стартира в периода септември 2008 г. - януари 2009 г. До момента обаче няма сключен нито един договор с фирма, която е изявила желание да изгради инсталация за производство на екологично чиста енергия. С обработката на заявленията за отпускане на субсидии се занимава Държавен фонд Земеделие (ДФЗ).

В момента се изготвя съвместна методика от ДФЗ и ДКЕВР, за да се оценяват проектите за ВЕИ. Тази методика е необходима заради огромните разлики в цените на различните проекти, коментираха от пресцентъра на фонда. Очаква се да бъде готова до месец. В момента тече и процедура по разработване на закон за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. До края на април трябва да бъде съгласуван и внесен в Министерския съвет, съобщиха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Равносметка
Не повече от 7 MW е общата инсталирана мощност на изградените до момента фотоволтаични централи в България. Пауново (1 MW), Ботево (2MW), Янково (2.4 MW - предстои да заработи в пълния си капацитет) и Блатец (836.7 KW) са сред по-мащабните проекти засега. Тези проекти се реализират въпреки неблагоприятната административна рамка, смята Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична инсталация. Това е и причината броят на малките соларни инсталации да не е повече от 20.

Задължение
До 2020 г. България трябва да постигне общо 16% дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия съгласно Директива 2009/28/ЕО. Какъв ще бъде делът  на соларната енергия в тези 16%, е въпрос на държавна политика. Едно е сигурно обаче - ако не успеем сами да произведем достатъчно зелена енергия, ще бъдем принуди да я внесем. А при това положение ще платим както за самата енергия, така и за преноса й до страната ни.

Източник : pari.bg