SONRAY

"Копенхаген '2009": Всяка година забавяне ще струва $ 500 млрд., твърди МАЕ

Светът ще трябва да похарчи допълнително 500 млрд. долара, за да редуцира въглердоните емисии, за всяка година, с която се забавят решителните общи мерки за борба с климатичните промени, като например солидно финансиране на бедните държави от развития Запад. Това показват данни от новия доклад World Energy Outlook 2009 на Международната агенция по енергетика (МАЕ), цитирани от Ройтерс.

Изгледите за включване на такива крути мерки в бъдещия климатичен пакт помръкнаха след като миналата седмица на поредния кръг преговори в Барселона – последна спирка преди решаващата среща в Копенхаген през декември – не беше отчетен напредък и сближаване на позициите на бедни и богати. Може да се наложи преговорите да продължат още 6 до 12 месеца, за да бъде създадено правнообвързващо споразумение, което да наследи изтичащият през 2012 г. Протокол от Киото, стана ясно в Барселона. Всяка година забавяне на противодействието на глобалното затопляне чрез ново анагжиращо споразумение ще добавя разходи от половин трилион долара към вече огромната сума от 10.5 трилиона долара за периода 2010 – 2030 г. Тези пари ще бъдат използвани за повишаване на енергийната ефективност и стимулиране на нисковъглеродни производства, включително енергия от възобновяеми източниц

"Много повече усилия трябва да бъдат положени, за да се доближим до график за намаляване на емисиите, който да ограничи нарастването на средната глобална темепература до 2 градуса по Целзий", пише в доклада. "Страните, които ще участват в климатичната конфренция на ООН, не трябва да забравят това".

Независимо от високата цена, борбата с растящите емисии несъменено ще доведе до трансформация на енергетиката по цял свят. Делът на горивата, които нямат въглеводорен прозиход, ще достигне 32 на сто през 2030 г., прогнозира докладът. За сравнение през 2007 г. алтернативните източници са възлизали на 19% от общия микс. Все по-малко автомобилите ще бъдат оборудвани с двигатели с вътрешно горене – през 2030 г. делът им ще спадне до 40 процента от всички возила спрямо сегашните 90% пише dnevnik.bg.