SONRAY

Отвъд Копенхаген – 4 възможни сценария за бизнеса

Повечето политически лидери и представителите на неправителствените организации вече промениха очакванията си за срещата в Копенхаген като важна стъпка към постигането на правнообвързващ пакт. Повечето са на мнение, че конференцията в датската столица трябва да се опита да създаде рамката за бъдещо правнообвързващо споразумение, което да бъде финализирано през 2010 г. в Мексико, когато ще се проведе следващата среща на страните по Рамковата конвенция на ООН за климата (COP16). Затова дори следващите няколко седмици да се постигне малко за едно конкретно споразумение, международен договор по всяка вероятност ще бъде подписан скоро и бизнеса трябва да бъде подготвен. Затова помисилих за възможните сценарии от международните политически преговори и как те ще се отразят на бизнеса.

Първи сценарий: В Копенхаген се постига амбициозен глобален договор за климата

Климатичният договор е подкрепен от всички страни, включително развиващите се гиганти. Определят се границите на допустимото затопляне (до 2 градуса Целзий), както и ясни крайни срокове, финансови задължения за подкпрепа на бедните и световен механизъм за търговия с емисиите.

При този сценарий разходите за правене на бизнес ще се променят драстично и бързо. Въглеродът ще има цена, която бизнесът ще трябва да включи във всичките си инвестиционни намерения и то бързо. Компаниите ще трябва да ускорят скоростта, с която събират информация за въглеродния отпечатък от дейностите им по цялата верига на производството.

За мултинационалните компании това ще означава по-прозрачна екологичната политика, а повечето изпълнителни директори ще изпитат известно облекчение заради повечето яснота около тази политика. Единният международен пазар за търговия на въглеродните емисии е малко вероятен дори при този оптимистичен сценарий, което означава, че целите ще се различават значително в различните страни. Затова и действителната цена на въглерода по всяка вероятност ще варира. Компаниите ще трябва да мислят за оперативните разходи, които ще се определят по места. Може да има отлив на инвестиции към тези страни с най-малко ограничения, но тенденцията към увеличаване на прозрачността, изискването за произход и въглероден отпечатък по всяка вероятост ще направи отлива към тези региони по-труден.

Очевидно най-големите емитенти на въглероден диоксид ще бъдат засегнати най-много – това са тези, които произвеждат енергия и цимент, производителите на химикали и други енергийно интензивни индустрии. Едно международно споразумение би изравнило веъзможностите за участие на страните. Голяма част от увеличението на цените може да бъде прехвърлено на потребителите и клиентите, което ще даде преимущество на тези, които помагат на клиентите си да намалят въздействието им и въглеродните разходи.

Втори сценарий: Политика, но със закъснение

Страните ще поемат ангажименти, но това ще става бавно и след продължителни преговори. Може да се постигне до 2012 г., но ще трябва повече време за ратификация.

Опасността според този сценарий се крие в загубата на инерция и заемането на изчаквателна позиция докато нещата се раздвижат. Големите въглеродно интензивни индустрии по всяка вероятност ще си запазят същото темпо на работа, защото имат предварителни срокове и големи активи, за които трябва да се грижат. Затова няколко допълнителни години до споразумение не са от особено значение, за да окажат съществено влияние върху инвестиционните им намерения за следващите 50 години. Но компаниите надолу по веригата на добавената стойност могат да решат да изчакат.

Резултатът ще бъде двойно забавяне на зелени инициативи, което вече се забелязва при много комании заради рецесията. В новата ми книга "Зелено възстановяване" защитавам тезата, че изчакването на по-добри времена е стратегическа грешка. Изчакването на законодателство в областта може да се окаже бедствие. Водещите компании ще продължат с техните програми за устойчивост, за да изпреварят конкурентите си.

Още едно важно последствие от този сценарий: големите инвестиции, необходими за изграждането на чиста икономика, ще стоят неизползвани. Инвеститорите са в очакване да освободят пари, но без ясна цена на въглерода, тези средства засега ще си останат неизполвани.

Трети сценарий: Преговорите за климата са притиснати от реалните измерения на промените по света

Преговорите се ускоряват заради климатичните промени, набиращи скорост. Представете си още няколко урагана като Катрина, огромен недостиг на вода от загубата на ледници в Хималаите и "климатични емигранти", разчитащи на външна помощ. В този вариант климатичните промените настъпват много по-бързо, отколкото повечето предполагат.

Какво може да означава това за бизнеса? Изчисляването на последиците за бизнеса може да изглежда безсърдечно на фона на човешкото страдание, но всъщност бизнеса може да предложи решения. Компаниите и техните организации в някои ситуации - като например в случая на Wal-Mart по време на Катарина - се оказват по-ефективни в сравнение с правителствата в критични ситуации. Ураганът бе една от повратните точки за Wal-Mart. Подобни бедствия могат да се окажат решаващи за поемането по пътя на устойчивото развитие.

Компаниите по всяка вероятност ще се сблъскат със сериозни проблеми в дългосрочен план. Част от тях могат да се окажат в райони с продължителни засушавания, а недостатъчното време за адаптация няма да позволи на компаниите да работят на пълен капацитет.

Другият резултат от подобни разрушителни събития е, че политическата реакция в критичния момент не винаги е адекватна. Резки промени в дадена политика затрудняват бизнеса и в повечето случаи излизат доста скъпо.

Четвърти сценарий: До международно климатично споразумение така и не се стига

Какво означава това? Закъсненията и препятствията така и не свършат. Развитите страни отказват да се ангажират, а богатите отказват да ограничат емисиите си едностранно. Резулатът от този сценарий е споразумение, което ще остане нератифицирано.

Без международна правна рамка всяка страна изготвя самостоятелно политиката си, което ще доведе до големи вариации. Регионалните споразумения ще се сключват, но на парче.

Какво може да означава това за бизнеса? Като оставим настрана опустошенията за човечеството и бизнеса, трябва да се вземат предвид и другите тактически въпроси. Липсата на законодателство със сигурност ще струва повече за бизнеса и икономиките в дългосрочен план. Липсата на сигурност от проточването на преговорите с години ще означава и край за някои от тях. Функционирането на компаниите според различни законодателства ще доведе до по-голяма сложност и разходи в ежеднвените операции на компаниите.

Какво значение има всичко това?

Без сигурна политика, която дава на бизнеса ясна перспектива за бъдещите цени на въглерода, преминаването към устойчива икономика е немислимо. Това, което се питам, е дали действията, които компаниите трябва да предприемат сега и в бъдеще срокове са толкова различни в четирите сценария. Натискът върху бизнеса идва и от много други места. Покачващите се въглеродни цени и регулациите са само част от силите, предизвикващи тази вълна. Другите фактори като "позеленяването" на веригата от доставчици, промяна в нагласите на потребителите и служителите също оказват все по-силно влияние.

Затова без значение какво се случва някколко стратегически хода пред бизнеса имат смисъл. Съберете информация за вашето въздействие, за да установите рисковете и възможностите по веригата на добавената стойност; избягвайте променливи източници като фосилните горива с непредсакзуема цена; дематериализирайте (изполвайте по-малко материали), за да помогнете на потребителите да намалят тяхното въздействие. Всичките тези дейности са полезни и за бизнеса, и за околната среда.

И все пак стискайте палци световните лидери да успеят да проявят политическа воля за създаване на правна рамка, която ще направи тези действия по-лесни и доходни.

* Материалът е на в. "Дневник"